Chapel of Sound или „Параклисът на звука“ е поредният впечатляващ проект на китайската архитектурна компания Open Architectura, който заслужава внимание. Разположен сред зелените хълмове на Джиншанлинг, североизточно от Пекин, Параклисът на звука всъщност е полуоткрита концертна зала.
Със своята скулптурна, монолитна фигура проектът наподобява нещо между гигантски ленд арт и естествена скална формация. Или както самите архитекти обясняват: „лежи в подножието на долината, сякаш там отдавна е паднал странен праисторически камък“. Колкото до идеята и вдъхновението за архитектурната форма, обяснението им звучи много естествено и логично:
„Искахме да видим формата на звука.“
Концертната зала гледка към руините на Великата китайска стена, сливайки своята силна, вълнообразна бетонна форма с контекста на заобикалящата среда.
Изработена е изцяло от бетон, обогатен с местни богати на минерали скали, които го свързват физически, но и концептуално с пространството.
Архитектурата донякъде асоциира и с практиките на брутализма, най-вече заради това, че, погледната отдалече в общ план, представлява огромен камък, от който като че ли не може да се очаква каквато и да било форма на живот, още по-малко – на изкуство. Но… отвътре нещата изглеждат и звучат по съвсем различен начин.
Обърната конична структура на Параклиса има полуоткрит амфитеатър, открита сцена, платформи за зрителите и поддържащи пространства. Оформена акустично за музикални изпълнения, залата може да се използва и като място за съзерцание и обществени събирания.
Големият отвор на горната част на конструкцията, заедно с множество малки отвори с различни форми, изрязани в стените й, представят зашеметяваща гледка към небето и заобикалящата долина, както и различните звуци на природата.
Когато слънцето грее, лъчите му танцуват по грубите повърхности на залата, изпълвайки я както със светлина, така и със звук. А когато вали, водата също създава медитативно изпълнение, като пада през централния отвор на залата, пръскайки се върху пода, преди да изтече през подовите канали, разказват архитектите.
“ Вътре в това мистериозно пространство природата дирижира непрекъснато променяща се симфония. Това е параклис на звука. „
Изкачвайки се до върха на сградата по криволичещи стълби, посетителите изведнъж се озовават на каменно плато на върха на концертната зала.
Последни коментари